Ала (Алена)
7 28
4 сент. 2009 г., 12:02

На края 

  Поэзия
1075 0 8

Ще помътнее блясъкът в очите ми.

Ще се набръчка нежната ми кожа.

За куп неща, които ще съм искала,

ще разбера, че са били без стойност.

 

Ще остарея като всички. Но красиво!

С годините телата избледняват

до някаква прозрачност и душите ни

на място на лицата ни застават.

 

Ще съм доволна от живота. И смирена

ще се завърна у дома - във Светлината.

Познавам Рая. Стана част от мене

в мига, във който хвана ми ръката.

© Алена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ох, прекрасно е! Просто е прекрасно!!!!
  • "Познавам Рая. Стана част от мене

    в мига, във който хвана ми ръката"


    Така е..Познаваме рая,когато обичаме...
    Поздравления!!!
  • Хубав стих!
  • Много,много хубав стих! Продължавай! Не се страхувай от това,че на някой може да не му хареса! Справила си се чудесно!/6/
  • Благодаря ви , че ми обърнахте внимание. Много време ми трябваше преди да се престраша да проверя, дали това което пиша, би имало стойност и в очите на някой друг.
  • Добре дошла!
    От кога повтарям и аз, че раят е част от нас и може да бъде (и е бил) тук , на земята! Защото "... което е било е и ще бъде."
  • Колко е хубаво да виждаш Душите...!
    Привет!
Предложения
: ??:??