4 сент. 2009 г., 12:02

На края

1.3K 0 8

Ще помътнее блясъкът в очите ми.

Ще се набръчка нежната ми кожа.

За куп неща, които ще съм искала,

ще разбера, че са били без стойност.

 

Ще остарея като всички. Но красиво!

С годините телата избледняват

до някаква прозрачност и душите ни

на място на лицата ни застават.

 

Ще съм доволна от живота. И смирена

ще се завърна у дома - във Светлината.

Познавам Рая. Стана част от мене

в мига, във който хвана ми ръката.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ох, прекрасно е! Просто е прекрасно!!!!
  • "Познавам Рая. Стана част от мене

    в мига, във който хвана ми ръката"


    Така е..Познаваме рая,когато обичаме...
    Поздравления!!!
  • Хубав стих!
  • Много,много хубав стих! Продължавай! Не се страхувай от това,че на някой може да не му хареса! Справила си се чудесно!/6/
  • Благодаря ви , че ми обърнахте внимание. Много време ми трябваше преди да се престраша да проверя, дали това което пиша, би имало стойност и в очите на някой друг.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...