4 sept 2009, 12:02

На края

  Poesía
1.3K 0 8

Ще помътнее блясъкът в очите ми.

Ще се набръчка нежната ми кожа.

За куп неща, които ще съм искала,

ще разбера, че са били без стойност.

 

Ще остарея като всички. Но красиво!

С годините телата избледняват

до някаква прозрачност и душите ни

на място на лицата ни застават.

 

Ще съм доволна от живота. И смирена

ще се завърна у дома - във Светлината.

Познавам Рая. Стана част от мене

в мига, във който хвана ми ръката.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ох, прекрасно е! Просто е прекрасно!!!!
  • "Познавам Рая. Стана част от мене

    в мига, във който хвана ми ръката"


    Така е..Познаваме рая,когато обичаме...
    Поздравления!!!
  • Хубав стих!
  • Много,много хубав стих! Продължавай! Не се страхувай от това,че на някой може да не му хареса! Справила си се чудесно!/6/
  • Благодаря ви , че ми обърнахте внимание. Много време ми трябваше преди да се престраша да проверя, дали това което пиша, би имало стойност и в очите на някой друг.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...