Sep 4, 2009, 12:02 PM

На края

  Poetry
1.3K 0 8

Ще помътнее блясъкът в очите ми.

Ще се набръчка нежната ми кожа.

За куп неща, които ще съм искала,

ще разбера, че са били без стойност.

 

Ще остарея като всички. Но красиво!

С годините телата избледняват

до някаква прозрачност и душите ни

на място на лицата ни застават.

 

Ще съм доволна от живота. И смирена

ще се завърна у дома - във Светлината.

Познавам Рая. Стана част от мене

в мига, във който хвана ми ръката.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ох, прекрасно е! Просто е прекрасно!!!!
  • "Познавам Рая. Стана част от мене

    в мига, във който хвана ми ръката"


    Така е..Познаваме рая,когато обичаме...
    Поздравления!!!
  • Хубав стих!
  • Много,много хубав стих! Продължавай! Не се страхувай от това,че на някой може да не му хареса! Справила си се чудесно!/6/
  • Благодаря ви , че ми обърнахте внимание. Много време ми трябваше преди да се престраша да проверя, дали това което пиша, би имало стойност и в очите на някой друг.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...