Ще помътнее блясъкът в очите ми.
Ще се набръчка нежната ми кожа.
За куп неща, които ще съм искала,
ще разбера, че са били без стойност.
Ще остарея като всички. Но красиво!
С годините телата избледняват
до някаква прозрачност и душите ни
на място на лицата ни застават.
Ще съм доволна от живота. И смирена
ще се завърна у дома - във Светлината.
Познавам Рая. Стана част от мене
в мига, във който хвана ми ръката.
© Алена All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
