Ще помътнее блясъкът в очите ми.
Ще се набръчка нежната ми кожа.
За куп неща, които ще съм искала,
ще разбера, че са били без стойност.
Ще остарея като всички. Но красиво!
С годините телата избледняват
до някаква прозрачност и душите ни
на място на лицата ни застават.
Ще съм доволна от живота. И смирена
ще се завърна у дома - във Светлината.
Познавам Рая. Стана част от мене
в мига, във който хвана ми ръката.
© Алена All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
