30 июн. 2009 г., 01:07

На края

1.2K 0 19

Армагедон е във мен -
днес Рая и Ада воюват,
с духа ми, почти овъглен,
бесовете ми вече пируват.

Последните сламки горят,
в реката от лава се давя,
изчерпани смисли мълчат,
нашепвайки "Всичко оставяй."

Боже, нима сам се проклех?
Нима това е забавно?
Нима толкова взех
и трябва да е толкова бавно?

Прости ми, прости ми поне Ти,
че хората веч' не прощават,
а после всичко от мене вземи
и нека с остатъка се те забавляват.

Армагедон е във мен,
последната битка отива към края.
Все още не съм победен,
все още оставам... все още не съм се отчаял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никодим Сертов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Mного е хубаво !
  • можеш да пишеш и нежно...
    но можеш и да воюваш и да печелиш битки в стиховете си...
    много ми хареса.
  • Справил си се чудесно! Благодаря за удоволствието да прочета. Поздравления!
  • Мариана, ние сме по образ и подобие, а Той е "Онзи, който единствен разума със чувствата си изравни", както е казал Милтън. Та, разум и сърце не бива да се делят, винаги заедно или както са казвали чекистите "С хладен ум, горещо сърце и чисти ръце".
  • Поздравления за хубавия стих, много позитивен финал. Харесвам борбеността у хората.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....