На края
Армагедон е във мен -
днес Рая и Ада воюват,
с духа ми, почти овъглен,
бесовете ми вече пируват.
Последните сламки горят,
в реката от лава се давя,
изчерпани смисли мълчат,
нашепвайки "Всичко оставяй."
Боже, нима сам се проклех?
Нима това е забавно?
Нима толкова взех
и трябва да е толкова бавно?
Прости ми, прости ми поне Ти,
че хората веч' не прощават,
а после всичко от мене вземи
и нека с остатъка се те забавляват.
Армагедон е във мен,
последната битка отива към края.
Все още не съм победен,
все още оставам... все още не съм се отчаял.
© Никодим Сертов All rights reserved.
