На края
Армагедон е във мен -
днес Рая и Ада воюват,
с духа ми, почти овъглен,
бесовете ми вече пируват.
Последните сламки горят,
в реката от лава се давя,
изчерпани смисли мълчат,
нашепвайки "Всичко оставяй."
Боже, нима сам се проклех?
Нима това е забавно?
Нима толкова взех
и трябва да е толкова бавно?
Прости ми, прости ми поне Ти,
че хората веч' не прощават,
а после всичко от мене вземи
и нека с остатъка се те забавляват.
Армагедон е във мен,
последната битка отива към края.
Все още не съм победен,
все още оставам... все още не съм се отчаял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никодим Сертов Всички права запазени
