9 янв. 2016 г., 20:41

На края 

  Поэзия » Другая
290 0 1
Прегризал вената на злото,
ухаещ вече на тамян,
аз слизам сам от колелото
на моя си живот- засмян.
Засмян, защото съм доволен
за стореното и от мен.
И от духът ми чист и волен
по пътя в светлия ми ден.
Че не нагазих в чужда нива
и чужда мисъл не презрях.
Опазих се в мъглата сива...
Пред съвестта си нямам грях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Все права защищены

Предложения
: ??:??