Прегризал вената на злото,
ухаещ вече на тамян,
аз слизам сам от колелото
на моя си живот- засмян.
Засмян, защото съм доволен
за стореното и от мен.
И от духът ми чист и волен
по пътя в светлия ми ден.
Че не нагазих в чужда нива
и чужда мисъл не презрях.
Опазих се в мъглата сива...
Пред съвестта си нямам грях.
© Никола Апостолов Всички права запазени