Fgttn (Няма значение)
116 122
30 июл. 2008 г., 12:37

На кръстопът 

  Поэзия
657 0 3

Тежка длан на рамото ми сложи,
ти, безмилостна моя съдба,
присъдата ми само ти отложи,
премести стрелката на часа.

 

Но аз все още живея,
проклет съм на тази земя,
прокуден, забравен, копнея
за частица от радостта.

 

Сякаш не съм се настрадал
на тази проклета любов?
Само, който не познавам, не е плакал
на рамото ми с жалък зов.

 

И думам им аз жално
да не се отказват ей така,
да помнят миналото славно
със усмивка на уста.

 

Но всъщност и аз съм така,
загубил посока на кръстопът
и нямам ни помощ, ни светлина -
загубен... сам и без дъх.








Това стихотворение посвещавам на най-ценния човек в моя живот! Стаси, обичам те и винаги ще си те обичам! И се радвам, че  ти е харесало стихотворението ми! Твоето мнение винаги ще е най-важно за мен!
30.07.2008 год.

© Няма значение Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • СТРАХОТНО Е! *bow* {}{}{} Мноого благодаря за посвещението! ОБИЧАМ ТЕ! :*:*:*
  • Поздрав!!!
  • "Но аз все още живея,
    проклет съм на тази земя,
    прокуден, забравен, копнея
    за частица от радостта."

    Този пасаж най - ми хареса! Истина е!

    Изключително красив и истински стих!

Предложения
: ??:??