Fgttn (Няма значение)
116 122
30 jul 2008, 12:37

На кръстопът 

  Poesía
704 0 3

Тежка длан на рамото ми сложи,
ти, безмилостна моя съдба,
присъдата ми само ти отложи,
премести стрелката на часа.

 

Но аз все още живея,
проклет съм на тази земя,
прокуден, забравен, копнея
за частица от радостта.

 

Сякаш не съм се настрадал
на тази проклета любов?
Само, който не познавам, не е плакал
на рамото ми с жалък зов.

 

И думам им аз жално
да не се отказват ей така,
да помнят миналото славно
със усмивка на уста.

 

Но всъщност и аз съм така,
загубил посока на кръстопът
и нямам ни помощ, ни светлина -
загубен... сам и без дъх.








Това стихотворение посвещавам на най-ценния човек в моя живот! Стаси, обичам те и винаги ще си те обичам! И се радвам, че  ти е харесало стихотворението ми! Твоето мнение винаги ще е най-важно за мен!
30.07.2008 год.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • СТРАХОТНО Е! *bow* {}{}{} Мноого благодаря за посвещението! ОБИЧАМ ТЕ! :*:*:*
  • Поздрав!!!
  • "Но аз все още живея,
    проклет съм на тази земя,
    прокуден, забравен, копнея
    за частица от радостта."

    Този пасаж най - ми хареса! Истина е!

    Изключително красив и истински стих!

Propuestas
: ??:??