На кръстопът
Тежка длан на рамото ми сложи,
ти, безмилостна моя съдба,
присъдата ми само ти отложи,
премести стрелката на часа.
Но аз все още живея,
проклет съм на тази земя,
прокуден, забравен, копнея
за частица от радостта.
Сякаш не съм се настрадал
на тази проклета любов?
Само, който не познавам, не е плакал
на рамото ми с жалък зов.
И думам им аз жално
да не се отказват ей така,
да помнят миналото славно
със усмивка на уста.
Но всъщност и аз съм така,
загубил посока на кръстопът
и нямам ни помощ, ни светлина -
загубен... сам и без дъх.
Това стихотворение посвещавам на най-ценния човек в моя живот! Стаси, обичам те и винаги ще си те обичам! И се радвам, че ти е харесало стихотворението ми! Твоето мнение винаги ще е най-важно за мен!
30.07.2008 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Няма значение Всички права запазени
