На кръстопът

Любовта ни бе кристална чаша,

пиехме от нея във захлас!

Вярвахме във истината наша,

вярвахме в щастливия си час!

Лъжа е всичко! Мамеща, красива,

като вино двамата опи.

Исках много с теб да сме щастливи,

но не познавах женските сълзи.

Сама съм аз сега и нежелана

забравена от твоето сърце!

В душата ми отвори люта рана,

но още търся твоите ръце.

От чашата дали със нея пиеш

и виното дали не ти горчи?

Не можеш спомените да изтриеш!

Аз знам, че винаги ще те боли!

Ревнива бях защото те обичах!

Понякога от обич бях и зла.

Търсех те, след тебе дълго тичах

а ето, че сега съм сам-сама!

Със звездите често разговарям

и те разказват ми за твоя път.

Името ти нощем все повтарям

оставена така, на кръстопът!

10.05.98г.