На кръстопът
Любовта ни бе кристална чаша,
пиехме от нея във захлас!
Вярвахме във истината наша,
вярвахме в щастливия си час!
Лъжа е всичко! Мамеща, красива,
като вино двамата опи.
Исках много с теб да сме щастливи,
но не познавах женските сълзи.
Сама съм аз сега и нежелана
забравена от твоето сърце!
В душата ми отвори люта рана,
но още търся твоите ръце.
От чашата дали със нея пиеш
и виното дали не ти горчи?
Не можеш спомените да изтриеш!
Аз знам, че винаги ще те боли!
Ревнива бях защото те обичах!
Понякога от обич бях и зла.
Търсех те, след тебе дълго тичах
а ето, че сега съм сам-сама!
Със звездите често разговарям
и те разказват ми за твоя път.
Името ти нощем все повтарям
оставена така, на кръстопът!
10.05.98г.
© Георги Иванов All rights reserved.