Jul 20, 2017, 11:00 AM

На кръстопът

  Poetry » Love
497 0 1

           На кръстопът

 

Любовта ни бе кристална чаша,

пиехме от нея във захлас!

Вярвахме във истината наша,

вярвахме в щастливия си час!

 

Лъжа е всичко! Мамеща, красива,

като вино двамата опи.

Исках много с теб да сме щастливи,

но не познавах женските сълзи.

 

Сама съм аз сега и нежелана

забравена от твоето сърце!

В душата ми отвори люта рана,

но още търся твоите ръце.

 

От чашата дали със нея пиеш

и виното дали не ти горчи?

Не можеш спомените да изтриеш!

Аз знам, че винаги ще те боли!

 

Ревнива бях защото те обичах!

Понякога от обич бях и зла.

Търсех те, след тебе дълго тичах

а ето, че сега съм сам-сама!

 

Със звездите често разговарям

и те разказват ми за твоя път.

Името ти нощем все повтарям

оставена така, на кръстопът!

 

10.05.98г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...