На кръстопът
На кръстопът
Любовта ни бе кристална чаша,
пиехме от нея във захлас!
Вярвахме във истината наша,
вярвахме в щастливия си час!
Лъжа е всичко! Мамеща, красива,
като вино двамата опи.
Исках много с теб да сме щастливи,
но не познавах женските сълзи.
Сама съм аз сега и нежелана
забравена от твоето сърце!
В душата ми отвори люта рана,
но още търся твоите ръце.
От чашата дали със нея пиеш
и виното дали не ти горчи?
Не можеш спомените да изтриеш!
Аз знам, че винаги ще те боли!
Ревнива бях защото те обичах!
Понякога от обич бях и зла.
Търсех те, след тебе дълго тичах
а ето, че сега съм сам-сама!
Със звездите често разговарям
и те разказват ми за твоя път.
Името ти нощем все повтарям
оставена така, на кръстопът!
10.05.98г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
