на лятото ми жаркото...
На лятото ми жаркото
изниза се след ятото,
отлитащо към своя топъл юг.
На устните ми думите,
прорязали копнежите,
отлитнаха след ятото без звук.
На слънцето ми топлото
потъна зад мъгливото
на есенното, сивото небе.
На сърцето ми обичното
остана във самотното
вълнение на бурното море.
Със воплите на струните
в един синхрон със звуците
на есенните, тъжни дъждове,
на лятото ми жаркото
более от несбъднатото
копнение за топли цветове...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
