Oct 22, 2007, 11:23 AM

на лятото ми жаркото...

  Poetry
1.2K 0 19

На лятото ми жаркото
изниза се след ятото,
отлитащо към своя топъл юг.
На устните ми думите,
прорязали копнежите,
отлитнаха след ятото без звук.

На слънцето ми топлото
потъна зад мъгливото
на есенното, сивото небе.
На сърцето ми обичното
остана във самотното
вълнение на бурното море.

Със воплите на струните
в  един синхрон със звуците
на есенните, тъжни дъждове,
на лятото ми жаркото
более от несбъднатото
копнение за топли цветове...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...