22 oct 2007, 11:23

на лятото ми жаркото...

  Poesía
1.2K 0 19

На лятото ми жаркото
изниза се след ятото,
отлитащо към своя топъл юг.
На устните ми думите,
прорязали копнежите,
отлитнаха след ятото без звук.

На слънцето ми топлото
потъна зад мъгливото
на есенното, сивото небе.
На сърцето ми обичното
остана във самотното
вълнение на бурното море.

Със воплите на струните
в  един синхрон със звуците
на есенните, тъжни дъждове,
на лятото ми жаркото
более от несбъднатото
копнение за топли цветове...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...