На лъчезарния поет
Лично не съм те познавала. Само от стих.
Ъгъл – отрязък от време – ни отдалечава.
Чар на усмивка в лице лъчезарно открих.
Етика фина, в синхрон със душа величава.
Знания трупа човекът, додето е жив.
Ако ги има, с мечтите лети надалече.
Родният гений у тебе е бил работлив.
Сам до Сорбоната стигнал си, с воля облечен.
Ти ни съдбата изнесъл си ценен урок.
Алчният ден с безпределна любов си надвивал.
Новите чувства си вплел в поетичен оброк.
Че си творил за деца и бащи днес откривам.
Евтина слава не си завещал на България.
Влюбих се в твоите стихове в стил лъчезарие!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
