30 jul 2024, 17:24

На лъчезарния поет

897 3 24

Лично не съм те познавала. Само от стих.

Ъгъл – отрязък от време – ни отдалечава.

Чар на усмивка в лице лъчезарно открих.

Етика фина, в синхрон със душа величава.

 

Знания трупа човекът, додето е жив.

Ако ги има, с мечтите лети надалече.

Родният гений у тебе е бил работлив.

Сам до Сорбоната стигнал си, с воля облечен.

 

Ти ни съдбата изнесъл си ценен урок.

Алчният ден с безпределна любов си надвивал.

Новите чувства си вплел в поетичен оброк.

Че си творил за деца и бащи днес откривам.

 

Евтина слава не си завещал на България.

Влюбих се в твоите стихове в стил лъчезарие!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...