26 июл. 2004 г., 00:48

На М.

1.9K 0 1
Сега е късно, може би дванайсет,
стоя и мисля си за теб във рими.
Опитвам се да наредя в ума си, думите и чувствата раними.

Нахлуват спомени и мислите утихват,
в прегръдките ти някъде се губят.
Сърцето ми единствено говори,
усмивката ти и смехът изплуват.

Кога се влюбих и защо- не зная,
пред себе си и теб не исках да призная.
Но знай, че ти си там, където
най-трудно е да скрия поривите на сърцето,
което знаеш, че за теб тупти,
макар далеч от мен в момента да си ти.

И в мойте дълги излияния,
и в кратките ми тихички страдания,
и в безкрайните минути на мълчание
се криеш ти и моето очакване
да бъда с тебе тук, а не на разстояние.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анонимка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А римата изплува и се рее,
    но кога ли ще и доиде края,
    защото рима има и се пее
    когато чувството е още прасно.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...