15 февр. 2020 г., 11:09

На М...

1.4K 3 19

Събуждам се безмислена и нервна. 

Сърцето ми насам, натам препуска. 

Каква бе таз любов несподелена, 

че цял живот не може да ме пусне?!

 

И как можах да я допусна близо?!

Защо нагона ми обърка и изгаря ме?

Влудява ме! По дяволите съвестта ми!

Не спирам да я мисля и желая!

 

От първия ни път ме омагьоса. 

Пристигна хладна, рошава, солена...

Опитах я и нещо ме жигоса. 

Остави ме докрай обезчестена!

 

Разби ме на трески и на хормони. 

Потича като ток върху езика ми. 

 Прониква бавно, жадно я облизвам 

и оххх...Не спирам и не спирам да я искам!

 

И оттогава нямам сън и мира. 

Копнея цели седмици да я опитам. 

В ръцете на мнозина съм я виждала, 

но й прощавам. "Няма как!" си викам.

 

Затварям си очите за прищевките 

и за безкрайните среднощни похождения. 

Нали, когато си платя е във ръцете ми. 

Продухах цяло състояние по нея!

 

 Обичам те безумно, Маргарита!

И знам, че няма как да те изгубя!

Макар, че тъй коварната текила 

във същността ти, 

е на път да ме погуби!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Охооо, все вдъхновявящи нещица 🤩
  • То да беше само Маргарита... Стихове съм писал и за Перла 05 и за Канди Алис и за възглавницата и т.н... така, че - Харесах!
  • Те нямат край, тези разкази 😁
    Поздрав и от мен, Геновева!
  • Ха-ха, разкази с неочакван край! Поздрави!
  • Ако влезнеш в интернета,
    ти ще видиш как с мезета
    всяко вино е прекрасно,
    нека туй да ни е ясно!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...