Събуждам се безмислена и нервна.
Сърцето ми насам, натам препуска.
Каква бе таз любов несподелена,
че цял живот не може да ме пусне?!
И как можах да я допусна близо?!
Защо нагона ми обърка и изгаря ме?
Влудява ме! По дяволите съвестта ми!
Не спирам да я мисля и желая!
От първия ни път ме омагьоса.
Пристигна хладна, рошава, солена...
Опитах я и нещо ме жигоса.
Остави ме докрай обезчестена!
Разби ме на трески и на хормони.
Потича като ток върху езика ми.
Прониква бавно, жадно я облизвам
и оххх...Не спирам и не спирам да я искам!
И оттогава нямам сън и мира.
Копнея цели седмици да я опитам.
В ръцете на мнозина съм я виждала,
но й прощавам. "Няма как!" си викам.
Затварям си очите за прищевките
и за безкрайните среднощни похождения.
Нали, когато си платя е във ръцете ми.
Продухах цяло състояние по нея!
Обичам те безумно, Маргарита!
И знам, че няма как да те изгубя!
Макар, че тъй коварната текила
във същността ти,
е на път да ме погуби!
© Ирина Колева Всички права запазени