На майка ми
На майка ми
Кой караше, мамо, снегът да вали
В косите ти тъмнокафеви?
Кой караше бръчиците под очите ти
Да се появат така нежно засмени?
Нима аз пораснах и вече не съм
Онова палаво и малко дете пак?
Нима всичко за тебе мина като сън
И даже не си разбрала точно как?
Нима вече мога без теб да продължа
И да прескачам бариерите на съдбата?
Но кой ще ми подаде отново ръка,
Ако случайно падна на земята?
Аз знам ще ме вдигне с невиждана сила
Онази твоя нежна и свята ръка.
Обичам те много, мамо мила
И за всичко искрено ти благодаря!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© something else Все права защищены
