11 янв. 2007 г., 15:29

На майка ми 

  Поэзия
832 1 6

На майка ми

Кой караше, мамо, снегът да вали

В косите ти тъмнокафеви?

Кой караше бръчиците под очите ти

Да се появат така нежно засмени?

Нима аз пораснах и вече не съм

Онова палаво и малко дете пак?

Нима всичко за тебе мина като сън

И даже не си разбрала точно как?

Нима вече мога без теб да продължа

И да прескачам бариерите на съдбата?

Но кой ще ми подаде отново ръка,

Ако случайно падна на земята?

Аз знам ще ме вдигне с невиждана сила

Онази твоя нежна и свята ръка.

Обичам те много, мамо мила

И за всичко искрено ти благодаря!

© something else Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??