11.01.2007 г., 15:29 ч.

На майка ми 

  Поезия
830 1 6

На майка ми

Кой караше, мамо, снегът да вали

В косите ти тъмнокафеви?

Кой караше бръчиците под очите ти

Да се появат така нежно засмени?

Нима аз пораснах и вече не съм

Онова палаво и малко дете пак?

Нима всичко за тебе мина като сън

И даже не си разбрала точно как?

Нима вече мога без теб да продължа

И да прескачам бариерите на съдбата?

Но кой ще ми подаде отново ръка,

Ако случайно падна на земята?

Аз знам ще ме вдигне с невиждана сила

Онази твоя нежна и свята ръка.

Обичам те много, мамо мила

И за всичко искрено ти благодаря!

© something else Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??