viliana_popova (something else) viliana_popova (something else)
145
Jan 11, 2007, 3:29 PM

На майка ми

  Poetry
987 1 6

На майка ми

Кой караше, мамо, снегът да вали

В косите ти тъмнокафеви?

Кой караше бръчиците под очите ти

Да се появат така нежно засмени?

Нима аз пораснах и вече не съм

Онова палаво и малко дете пак?

Нима всичко за тебе мина като сън

И даже не си разбрала точно как?

Нима вече мога без теб да продължа

И да прескачам бариерите на съдбата?

Но кой ще ми подаде отново ръка,

Ако случайно падна на земята?

Аз знам ще ме вдигне с невиждана сила

Онази твоя нежна и свята ръка.

Обичам те много, мамо мила

И за всичко искрено ти благодаря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© something else All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0