Jan 11, 2007, 3:29 PM

На майка ми

  Poetry
991 1 6

На майка ми

Кой караше, мамо, снегът да вали

В косите ти тъмнокафеви?

Кой караше бръчиците под очите ти

Да се появат така нежно засмени?

Нима аз пораснах и вече не съм

Онова палаво и малко дете пак?

Нима всичко за тебе мина като сън

И даже не си разбрала точно как?

Нима вече мога без теб да продължа

И да прескачам бариерите на съдбата?

Но кой ще ми подаде отново ръка,

Ако случайно падна на земята?

Аз знам ще ме вдигне с невиждана сила

Онази твоя нежна и свята ръка.

Обичам те много, мамо мила

И за всичко искрено ти благодаря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© something else All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...