viliana_popova (something else) viliana_popova (something else)
145
Jan 11, 2007, 3:29 PM

На майка ми

  Poetry
986 1 6

На майка ми

Кой караше, мамо, снегът да вали

В косите ти тъмнокафеви?

Кой караше бръчиците под очите ти

Да се появат така нежно засмени?

Нима аз пораснах и вече не съм

Онова палаво и малко дете пак?

Нима всичко за тебе мина като сън

И даже не си разбрала точно как?

Нима вече мога без теб да продължа

И да прескачам бариерите на съдбата?

Но кой ще ми подаде отново ръка,

Ако случайно падна на земята?

Аз знам ще ме вдигне с невиждана сила

Онази твоя нежна и свята ръка.

Обичам те много, мамо мила

И за всичко искрено ти благодаря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© something else All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0