На майка ми
Един човек е винаги със мене, зная,
един човек ще е до мен на времето в безкрая.
Един човек ще плаче вечер с моите сълзи,
един човек ще пази вечно двете ни души.
Ръката ми ще стиска силно, когато ме боли,
дори когато сърцето ми е разбито и кърви.
Тя до мен застава, тя е моята звезда,
тя крачи с мене по земята и ме качва в небеса.
Болката ми иска да поеме и с ръцете ме обгръща,
сълзи в себе си събира, когато нежно ме прегръща.
С усмивка ще разказва за мойте постижения,
на всички мои стихове ще бъде вдъхновение.
Всички думи са недостатъчни да опиша любовта,
в нея е събрана цялата човешка красота.
Някой беше казал, че преди да се родя,
самичка си избирам при кого да отлетя.
Знам, че не случайно съм избрала точно нея,
тя ме научи на всичко, което мога и умея.
И щом е тя до мене - знам, че ще успея,
ще бъда силна, ще успявам, а животът ще се лее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Арие Все права защищены
Това е предостатъчно за мен. Пък и стих, написан за десет минути в час по френски, няма да е кой-знае-какво накрая. Благодаря, че си обърнал внимание все пак.
