Безумно ти крепиш на своите плещи всичките проблеми на света.
А когато имаш нужда, страдаш тихо и сама.
Майка, татко, брат, сестра – всеки ти ще замениш.
Но после се прибираш пак сама и, знам, трудно ти е да заспиш.
Опора вечно за всеки ти ще бъдеш и като слънце ще блестиш.
Когато тъгата ме налегне, измиваш всичко и като лек дъждец ръмиш.
Ръката хващаш ми, дори когато нямам нужда от това.
Когато всичко рухне, чувам само твоите слова.
И пролет, и лято, и есен, и зима си за мен.
Защото искам да си тук при мен до сетния ми ден.