На Майка ми
Безумно ти крепиш на своите плещи всичките проблеми на света.
А когато имаш нужда, страдаш тихо и сама.
Майка, татко, брат, сестра – всеки ти ще замениш.
Но после се прибираш пак сама и, знам, трудно ти е да заспиш.
Опора вечно за всеки ти ще бъдеш и като слънце ще блестиш.
Когато тъгата ме налегне, измиваш всичко и като лек дъждец ръмиш.
Ръката хващаш ми, дори когато нямам нужда от това.
Когато всичко рухне, чувам само твоите слова.
И пролет, и лято, и есен, и зима си за мен.
Защото искам да си тук при мен до сетния ми ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Меги Матева Всички права запазени
