Година те дели от шейсетте.
За мен си още млада и красива.
И гледам те с очите на дете,
което в скута ти се гуши в бяла зима.
Как иска ми се пак във твоя дом
да се завръщам като малка южна птичка.
И преживели с тебе не един погром,
да срещнем щастието повече от всички.
Мечтая си под пролетно небе
да те даря с разцъфнало лютиче.
Във майчиното парещо сърце
да си остана твоето "добро момиче".
И някой ден с усмивка на уста
да те прегърна. Тихо да ти кажа:
"Гордей се с мен! Аз нося топлина,
която майчината свята обич ражда."
© Димитрия Чакова Все права защищены