История (Даниела Добрева)
11 28
24 авг. 2018 г., 15:51

На малката русалка 

  Поэзия » Философская
1004 5 6

Защо не останах в Морското царство,

в прозрачно-зелените глъбини,

при морските дракони, сестрите-русалки,

Дъгата, която шепти: "Замини!"

Да бях си останала само с копнежа

по Горното царство през девет земи,

но само с Копнежа не можех, изглежда,

да властвам в подводните пищни гори.

Той ме понесе с блясъчна нежност,

бесния танц от вълни укроти

и през потоци от слънце прогледнах –

бях гола, различна и морска, уви!

Със себе си носех тревожно-смълчана

коралово-изумрудена синева,

бях на вълна от безбрежно изгнание,

но... навярно не исках да зная това!

Преплувах вълната, погледнах зад нея –

там, дето Морето целува Брега,

повика ме гларусов писък на кея

и моята Болка с боси крака.

Окъпана в слънце ръка ми подаде,

пристъпих невярваща морския бряг –

аз се усмихвах, а в себе си страдах –

че ще съм все тъй различна прозрях!

Че ми е писано просто да мина

и през Морето, и през Брега,

морската пяна да ме въздигне

и синьото в себе си да събера.

Дали пък не сбърках като изплувах

от морските призрачни глъбини?

В Синя загадъчност се сънувам

от шепот в зелено: "При мен се върни!"

Аз, май...съм на път да се гмурна отново

в синьо-зелената тишина,

че по Копнежа тъгувам, изглежда –

по моята Болка с боси крака...

© Даниела Добрева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??