История (Даниела Добрева)
11 28
24.08.2018 г., 15:51 ч.

На малката русалка 

  Поезия » Философска
1171 5 6

Защо не останах в Морското царство,

в прозрачно-зелените глъбини,

при морските дракони, сестрите-русалки,

Дъгата, която шепти: "Замини!"

Да бях си останала само с копнежа

по Горното царство през девет земи,

но само с Копнежа не можех, изглежда,

да властвам в подводните пищни гори.

Той ме понесе с блясъчна нежност,

бесния танц от вълни укроти

и през потоци от слънце прогледнах –

бях гола, различна и морска, уви!

Със себе си носех тревожно-смълчана

коралово-изумрудена синева,

бях на вълна от безбрежно изгнание,

но... навярно не исках да зная това!

Преплувах вълната, погледнах зад нея –

там, дето Морето целува Брега,

повика ме гларусов писък на кея

и моята Болка с боси крака.

Окъпана в слънце ръка ми подаде,

пристъпих невярваща морския бряг –

аз се усмихвах, а в себе си страдах –

че ще съм все тъй различна прозрях!

Че ми е писано просто да мина

и през Морето, и през Брега,

морската пяна да ме въздигне

и синьото в себе си да събера.

Дали пък не сбърках като изплувах

от морските призрачни глъбини?

В Синя загадъчност се сънувам

от шепот в зелено: "При мен се върни!"

Аз, май...съм на път да се гмурна отново

в синьо-зелената тишина,

че по Копнежа тъгувам, изглежда –

по моята Болка с боси крака...

© Даниела Добрева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??