Като мъниста се нижат годините, тази вечна огърлица живот. Така си изнизаха - сините дни на младост, тъга и любов. Със радост минавай през дните си, не отстъпвай пред лошо и зло, още по-силно обичай мечтите си, дори с натежало от грижи чело. Вместо речи, похвали и песни, мила мамо, ти давам слова, думи делнични, прости и лесни приеми ги - ти заслужаваш това!