На моите приятели
Аз, ако в локва опръскам душата си
и смътни очите ми образи виждат...
Не мога, не крия. Признавам вината си,
но съдът ви бялото в мене убива.
Аз, ако в хаоса в себе си губя се
и ранявам ви с моето его...
Страда и то, страдам и аз. Мразя се.
Но вината изцяло не е върху него.
Аз, ако млъкна и от вас скрия се,
на обич и вярност гроб не копая.
За грешки и прошки, може би, час е...
Аз, ако толкова кална изглеждам,
то е защото от кал съм направена.
Небето е само, само надежда...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
