Oct 18, 2009, 10:14 PM

На моите приятели 

  Poetry
604 0 4

Аз, ако в локва опръскам душата си
и смътни очите ми образи виждат...
Не мога, не крия. Признавам вината си,
но съдът ви бялото в мене убива.


Аз, ако в хаоса в себе си губя се
и ранявам ви с моето его...
Страда и то, страдам и аз. Мразя се.
Но вината изцяло не е върху него.



Аз, ако млъкна и от вас скрия се,
на обич и вярност гроб не копая.
За грешки и прошки, може би, час е...



Аз, ако толкова кална изглеждам,
то е защото от кал съм направена.
Небето е само, само надежда...

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??