16 дек. 2015 г., 22:41

На Московския Държавен Университет

486 0 0

На Московския Държавен Университет

 

Сталинско здание с шпил от метал —

замък на злобен вълшебник —

в него съм учил, творил и мечтал

осем години безценни.

 

По коридорите — цял лабиринт —

бродеха все корифеи.

След перестройка от тях не един

Западът взе за трофеи.

 

Карал съм ски и съм време хабил

с Енгелс и Ленин — бях длъжен.

Нови теории съм усвоил,

знам и истории тъжни:

 

cкеле да свалят от шпилa готов

пращат ГУЛАГовци трима,

двама съборил ги вятьр суров.

Спомен за тях дали има?

 

Култовско здание с шпил от метал —

малко градче край реката —

съединява то слава с печал,

с устрем на мисъл крилата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...