18 июн. 2008 г., 12:06

На моята Елена

1.8K 0 22

Единствено пристанище тихо

при тебе намирам дете

мое мило момиче открито

мой пристан и мое сърце

 

Ласкаво кротко изслушваш

всекидневните мои проблеми

когато съм тъжна  покрусена

ти страдаш заедно с мене

 

Едва ли ще мога да смисля

думи за тебе признателни

че някога без да помисля

избухвам съвсем несъзнателно

 

Настъпи моментът да мога

достойно да кажа прости

за всичките мои тревоги

благодарност от мен приеми

 

Аз едно послание желая

от мен да те следва напред

благословена бъди и до края

нека винаги Бог да е с теб

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силни са тези излияния, много ми дойдоха наведнъж
  • И от мен поздравления за двете - радвам ви се!!!
  • Много мил стих. Комплименти Джуди, за да имаш такава прекрасна дъщеря, означава само едно, че тя има прекрасна майка, която и е дала толкова добро възпитание. Прекланям се пред такива хора, те са украсата на човечеството.
  • Единствено пристанище тихо
    при тебе намирам дете
    мое мило момиче открито
    мой пристан и мое сърце

    Разплака ме, Гинка, така дълбоко са в мен тези думи...
    Но моята Елмира е много, много далече сега...
    И аз се моля за това - Бог да е с всички нас, каквото и да ни се случва!
    Благодаря ти от сърце!!!
    Прегръдки!

  • Дано!
    Чудесен акростих.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...