18.06.2008 г., 12:06

На моята Елена

1.8K 0 22

Единствено пристанище тихо

при тебе намирам дете

мое мило момиче открито

мой пристан и мое сърце

 

Ласкаво кротко изслушваш

всекидневните мои проблеми

когато съм тъжна  покрусена

ти страдаш заедно с мене

 

Едва ли ще мога да смисля

думи за тебе признателни

че някога без да помисля

избухвам съвсем несъзнателно

 

Настъпи моментът да мога

достойно да кажа прости

за всичките мои тревоги

благодарност от мен приеми

 

Аз едно послание желая

от мен да те следва напред

благословена бъди и до края

нека винаги Бог да е с теб

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силни са тези излияния, много ми дойдоха наведнъж
  • И от мен поздравления за двете - радвам ви се!!!
  • Много мил стих. Комплименти Джуди, за да имаш такава прекрасна дъщеря, означава само едно, че тя има прекрасна майка, която и е дала толкова добро възпитание. Прекланям се пред такива хора, те са украсата на човечеството.
  • Единствено пристанище тихо
    при тебе намирам дете
    мое мило момиче открито
    мой пристан и мое сърце

    Разплака ме, Гинка, така дълбоко са в мен тези думи...
    Но моята Елмира е много, много далече сега...
    И аз се моля за това - Бог да е с всички нас, каквото и да ни се случва!
    Благодаря ти от сърце!!!
    Прегръдки!

  • Дано!
    Чудесен акростих.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...