На моята Елена
Единствено пристанище тихо
при тебе намирам дете
мое мило момиче открито
мой пристан и мое сърце
Ласкаво кротко изслушваш
всекидневните мои проблеми
когато съм тъжна покрусена
ти страдаш заедно с мене
Едва ли ще мога да смисля
думи за тебе признателни
че някога без да помисля
избухвам съвсем несъзнателно
Настъпи моментът да мога
достойно да кажа прости
за всичките мои тревоги
благодарност от мен приеми
Аз едно послание желая
от мен да те следва напред
благословена бъди и до края
нека винаги Бог да е с теб
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени