На моята любимка
Не се долюбват Иржи и Ирина.
Това не е от днес, а от години.
Префинената горда софиянка
момичето от Лом държи на сянка,
но не, за да остане млечно бяло.
В поле софийско вече е успяла
на чар и интелект тя да заложи.
Страхува се, че Иржи ще изложи
със говор, с маниери и обноски
Ирина и че мнението хорско
достигнато ниво сред обществото
ще понижи. Страхува се, защото
и мисли, дето в стихове подрежда,
за имиджа работят със надежда,
но стъпят ли на дума диалектна,
ще скършат софиянската перфектност
на русата чаровница Ирина.
И Иржи с влака бързо си замина
за Лом - градът на шареното детство.
Но не, това не е природно бедствие
или пък неочакван катаклизъм.
Поливаш ли тъгата с оптимизъм,
загубил даже с двойника войната,
в любимец ще превърнеш за душата
ти тази, дето думички реди
със ломски диалект като преди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
