На моята любимка
Не се долюбват Иржи и Ирина.
Това не е от днес, а от години.
Префинената горда софиянка
момичето от Лом държи на сянка,
но не, за да остане млечно бяло.
В поле софийско вече е успяла
на чар и интелект тя да заложи.
Страхува се, че Иржи ще изложи
със говор, с маниери и обноски
Ирина и че мнението хорско
достигнато ниво сред обществото
ще понижи. Страхува се, защото
и мисли, дето в стихове подрежда,
за имиджа работят със надежда,
но стъпят ли на дума диалектна,
ще скършат софиянската перфектност
на русата чаровница Ирина.
И Иржи с влака бързо си замина
за Лом - градът на шареното детство.
Но не, това не е природно бедствие
или пък неочакван катаклизъм.
Поливаш ли тъгата с оптимизъм,
загубил даже с двойника войната,
в любимец ще превърнеш за душата
ти тази, дето думички реди
със ломски диалект като преди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
