На моята малка сестра

8 июл. 2018 г., 23:42

Поэзия

1111 1 2

Когато заспивам сама у дома

и ставам сутрин на същото място.

Когато държа телефона в ръка

и чакам някой да пише, но свястно.

Не "здр", "как си" без смисъл и ред,

"как върви" - кое, аз вкъщи съм пак?

А истинско нещо, както когато бяхме на пет -

"ела да играем" или просто "ела". Знак

Чувам го, непроменено от преди -

на игра с копнеж ме викат отново.

Една сестра събужда детски следи,

за да разбера, че за игри съм готова.

Благодаря, че те има, сестричке!

Със теб не съм сама и в самотния ден.

Щом в другата стая зърна твойте очички,

самотата прекланя се кротко пред мен.

Както ме посъветваха - продължавам да пиша това, което ми идва отвътре. На един дъх, с много любов...

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-07-09T13:59:38+03:00

Хубаво е!Обичливо и носталгично.
генек (Георги Коновски)

2018-07-09T08:11:12+03:00

Хубаво...
Но ме заинтригува типично женската скръб - "и ставам сутрин на същото място"... Радостното сутрин е в трите женски въпроса: " Къде съм? Ти кой си? А аз коя съм?"...