8 июл. 2018 г., 23:42
Когато заспивам сама у дома
и ставам сутрин на същото място.
Когато държа телефона в ръка
и чакам някой да пише, но свястно.
Не "здр", "как си" без смисъл и ред,
"как върви" - кое, аз вкъщи съм пак?
А истинско нещо, както когато бяхме на пет -
"ела да играем" или просто "ела". Знак
Чувам го, непроменено от преди -
на игра с копнеж ме викат отново.
Една сестра събужда детски следи,
за да разбера, че за игри съм готова. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Както ме посъветваха - продължавам да пиша това, което ми идва отвътре. На един дъх, с много любов...