На моята малка сестра
Когато заспивам сама у дома
и ставам сутрин на същото място.
Когато държа телефона в ръка
и чакам някой да пише, но свястно.
Не "здр", "как си" без смисъл и ред,
"как върви" - кое, аз вкъщи съм пак?
А истинско нещо, както когато бяхме на пет -
"ела да играем" или просто "ела". Знак
Чувам го, непроменено от преди -
на игра с копнеж ме викат отново.
Една сестра събужда детски следи,
за да разбера, че за игри съм готова.
Благодаря, че те има, сестричке!
Със теб не съм сама и в самотния ден.
Щом в другата стая зърна твойте очички,
самотата прекланя се кротко пред мен.
© Гери Николаева All rights reserved.
