Най-прелестното цвете на земята,
еволюция на моята душа,
за мен това си ти, самата,
моята прекрасна дъщеря.
Есенцията на живота си ми ти,
въздухът, със който дишам,
стимул да живея, моите мечти,
причината да мога да обичам.
Винаги, когато ми се плаче,
когато липсваш ми до болка,
скришом си поплаквам, но обаче
целувам снимките и толкоз.
Единствено така ще те прегръщам,
снимката ти до сърцето ще държа,
майката в обител се превръща,
да се върнат чака своите деца.
На празник или на сбогуване
в последния ни земен път,
душите ще болеят от тъгуване
за ближния и родния ни кът.
А времето препуска безвъзвратно,
ако обичаме по малко ще боли,
няма шанс за път обратен,
с любов светът ще се спаси.
© Гинка Любенова Косева Все права защищены