22.04.2016 г., 8:32

На моята Невена

726 0 0

Най-прелестното цвете на земята,
еволюция на моята душа,
за мен това си ти, самата,
моята прекрасна дъщеря.

Есенцията на живота си ми ти,
въздухът, със който дишам,
стимул да живея, моите мечти,
причината да мога да обичам.

Винаги, когато ми се плаче,
когато липсваш ми до болка,
скришом си поплаквам, но обаче
целувам снимките и толкоз.

Единствено така ще те прегръщам,
снимката ти до сърцето ще държа,
майката в обител се превръща,
да се върнат чака своите деца.

На празник или на сбогуване
в последния ни земен път,
душите ще болеят от тъгуване
за ближния и родния ни кът.

А времето препуска безвъзвратно,
ако обичаме по малко ще боли,
няма шанс за път обратен,
с любов светът ще се спаси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...