2 апр. 2008 г., 22:55

На моята участ! 

  Поэзия
633 0 0
Самота - ти моя прокоба,
влюбих се в теб без тревога,
изпивам те с истинска злоба,
обичам те силно, без теб аз не мога.
Страхувам се в моите мисли
и реална, и силна си в мен.
Във всеки мой смисъл си мисъл
и всичко съм дала в твой плен.
Красива си с моето тяло
и мисъл си цяла - жестока.
Порок - взел жертва... по-рано...
Да нищиш душата ми кротко. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Николова Все права защищены

Предложения
: ??:??