Самота - ти моя прокоба,
влюбих се в теб без тревога,
изпивам те с истинска злоба,
обичам те силно, без теб аз не мога.
Страхувам се в моите мисли
и реална, и силна си в мен.
Във всеки мой смисъл си мисъл
и всичко съм дала в твой плен.
Красива си с моето тяло
и мисъл си цяла - жестока.
Порок - взел жертва... по-рано...
Да нищиш душата ми кротко. ...