На моята участ!
763
0
0
Самота - ти моя прокоба,
влюбих се в теб без тревога,
изпивам те с истинска злоба,
обичам те силно, без теб аз не мога.
Страхувам се в моите мисли
и реална, и силна си в мен.
Във всеки мой смисъл си мисъл
и всичко съм дала в твой плен.
Красива си с моето тяло
и мисъл си цяла - жестока.
Порок - взел жертва... по-рано...
Да нищиш душата ми кротко.
Но нека безсмъртна живееш,
достойна за моята жертва.
И нека коварно копнееш
завинаги моя и верна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Николова Всички права запазени
