9 апр. 2007 г., 12:46

На мъжете, които НЕ обичах!

871 0 2


Ще ви разкажа истинска история,
случила се с мъничко дете.
Тя била мъничка и се борила,
ако може по-бързичко да порасте.
Молила се и чудото станало -
срещнала голямо момче.
Влюбила се до лудост, забравила,
за онава малко невинно дете.
Станала робиня - обичала,
забравила себе си тя.
И все от очите му криела,
капнала капка сълза.
Но той от живота и тръгнал си,
толкова бързо, колкото и дошъл.
А в сърцето и бръкнал се и да излезе не могъл.
Това момиче да се бори продължило.
Срещало се с хиляди мъже.
Но в душата и миришело на гнило
и се появявало познатото лице.
Но тя лъжела ги, че обича,
че в сърцето и са те.
Станала покорница на бича,
бича към човешкото сърце.
Мъчела ги с хиляди измами,
казвала им купища лъжи.
Затрупвала ги с множество покани,
но после пък със забрани... е, уви.
А жените им над тях треперели,
загубили свойте лица.
Мислели си, че ще ги взема,
защото е малка магьосница.
А тя стояла в самотна стая и пишала на своето сърце,
че никой, никой на земята няма да измести онова лице!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ТтТтТтТтТ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Просто великолепно! Полеучило се е неповторимо.Идеята е от песнта на Глория, нали? Но не го възприемай като упрек напротив да не кажа че даже текста ми харесва повече!
    Успех!
  • И това ми хареса скъпа!
    Но може ли един съвет!Поогледай го пак и коригирай излишните думички.
    Иначе от мен 6.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...