9.04.2007 г., 12:46

На мъжете, които НЕ обичах!

869 0 2


Ще ви разкажа истинска история,
случила се с мъничко дете.
Тя била мъничка и се борила,
ако може по-бързичко да порасте.
Молила се и чудото станало -
срещнала голямо момче.
Влюбила се до лудост, забравила,
за онава малко невинно дете.
Станала робиня - обичала,
забравила себе си тя.
И все от очите му криела,
капнала капка сълза.
Но той от живота и тръгнал си,
толкова бързо, колкото и дошъл.
А в сърцето и бръкнал се и да излезе не могъл.
Това момиче да се бори продължило.
Срещало се с хиляди мъже.
Но в душата и миришело на гнило
и се появявало познатото лице.
Но тя лъжела ги, че обича,
че в сърцето и са те.
Станала покорница на бича,
бича към човешкото сърце.
Мъчела ги с хиляди измами,
казвала им купища лъжи.
Затрупвала ги с множество покани,
но после пък със забрани... е, уви.
А жените им над тях треперели,
загубили свойте лица.
Мислели си, че ще ги взема,
защото е малка магьосница.
А тя стояла в самотна стая и пишала на своето сърце,
че никой, никой на земята няма да измести онова лице!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Просто великолепно! Полеучило се е неповторимо.Идеята е от песнта на Глория, нали? Но не го възприемай като упрек напротив да не кажа че даже текста ми харесва повече!
    Успех!
  • И това ми хареса скъпа!
    Но може ли един съвет!Поогледай го пак и коригирай излишните думички.
    Иначе от мен 6.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...