5 окт. 2025 г., 14:54

На... N

148 0 0

Никога не знаеше, че те обичаме

Да, сърцето ми боли за теб,

В тихите нощи,

Спомените ми никога не ме напускат.

Всяко мигване, всеки пропуска,

Ти си тук и аз съм тук

В скърби и радости,

Носим името ти в сърцата си.

Всеки ден е като вечно чакане,

Във влак, който няма да дойде,

И сърцето ми все още шепне името ти,

В скръб, в тишина, завинаги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Biberce Muharemi Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...