На небето всяка птица му е нужна...
Не съм жена, която с лекота
най-тъжната страна ще си обърне.
Осъденият няма глас, а рамена.
От тишината му какво да си откраднеш?
Не съм звезда, която във нощта
небето безпричинно ще загърби.
Тъжният си няма свят, а тишина.
От ехото гласа му как да върнеш?
Не съм сълза, която си избра
най-точния момент да се търкулне.
Не можеш да си тръгнеш без вина.
Дъжда ли искаш да прегърнеш?
Не съм съдба, но мога сам-сама
света ти из основи да обърна.
След любовта оставам по крила.
А на небето всяка птица му е нужна…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Соня Георгиева Все права защищены
